Разкрита генетика на басенджи: Открийте уникалната ДНК схема зад безгласното куче. Изследвайте как генетиката оформя отличителните черти и здравето на тази древна порода.

• Въведение: Генетичното наследство на басенджито
• Произход и еволюционна история
• Ключови генетични маркери при басенджита
• Науката зад безгласния признак
• Наследствени здравословни състояния и генетични рискове
• Цвят, козина и физически черти: Генетични влияния
• Поведение на басенджито: Природа срещу възпитание
• Генетично разнообразие иPopulation structure
• Съвременни практики на развъждане и генетично тестване
• Бъдещи насоки в генетичните изследвания на басенджи
• Източници и справки

Въведение: Генетичното наследство на басенджито

Басенджито, което често се нарича „кучето без лай“, е уникална и древна порода, чийто генетичен наследство предлага ценни прозрения за еволюцията и опитомяването на кучетата. Произхождаща от Централна Африка, басенджито е известно със своите отличителни вокализации, интелигентност и ловни способности. Генетиката му е предмет на обширно изучаване, тъй като породата запазва много примитивни черти, които я отличават от по-модерните породи кучета. Геномът на басенджито отразява както адаптацията му към африканската среда, така и дългогодишните отношения с човешките общества.

Генетичните анализи показват, че басенджито е една от най-генетично различните породи кучета, с линия, която се е разделила рано от другите домашни кучета. Тази дивергенция е подкрепена от проучвания на митохондриалната ДНК и последователно геномно секвениране, които постоянно поставят басенджито в базална позиция на каниния филогенетичен дърво. Тези открития предполагат, че породата е запазила значителна част от генетичното разнообразие, присъстващо в ранните домашни кучета, което я прави жива прозорец към миналото на опитомяването на кучетата. Уникалният генетичен профил на басенджито също се отразява в неговите физически и поведенчески характеристики, като например тясно навития опашек, късата козина и отсъствието на типичен лай.

Генетичната особеност на породата има важни последици както за здравето, така и за развъждането. Басенджитата са известни с това, че носият специфични наследствени заболявания, като синдрома на Фанкони – бъбречно разстройство – и прогресивна ретинална атрофия. Разбирането на генетичната основа на тези заболявания е позволило разработването на ДНК тестове, които сега се използват широко от отговорни развъдчици, за да се намали инцидентността на наследствени разстройства. Организации като Американския клуб на кучетата и Ортопедичната фондация за животни играят съществена роля в промотирането на генетични здравни изследвания и поддържането на стандартите на порода.

Освен това, генетичният състав на басенджито е допринесъл за по-широки научни изследвания относно опитомяването на кучета и еволюцията. Проучвания, проведени от институции като Националните институти по здраве, са използвали басенджита в сравнителна геномика, помагайки да се разбере сложната история на това как кучетата станаха съп companions на човечеството. Като изследванията напредват, басенджито остава ключова порода за разбиране на генетичните основи на кучешкото разнообразие и трайната връзка между кучета и хора.

Произход и еволюционна история

Басенджито е уникална порода кучета с генетично наследство, което проследява хиляди години назад, като е една от най-древните и генетично различни породи в света. Генетичните изследвания показват, че линията на басенджито се е разделила рано от другите домашни кучета, с корени в Централна Африка, където породата е била развивана за лов и приятелство. Анализът на митохондриалната ДНК и геномни проучвания последователно са поставили басенджито в базална позиция сред домашните кучета, показвайки, че то запазва много примитивни генетични черти, споделени с ранни канини.

Еволюционната история на породата е тясно свързана с адаптацията й към екваториалните гори на Конго. Тук басенджитата са били селективно развъждани от местните популации за техните остри сетива, ловкост и тихи ловни умения. В различие от повечето модерни породи, басенджитата не лаят по типичния начин, характеристика, която се смята, че е свързана с тяхната древна генетична структура. Тази уникална вокализация, заедно с единичния годишен цикъл на еструс (в противовес на биановия цикъл, наблюдаван при повечето породи), допълнително подчертава примитивния им статус.

Генетични изследвания, проведени от организации като Американския клуб на кучетата и Университета на Калифорния, Дейвис, са идентифицирали, че басенджитата притежават относително ниско ниво на генетично разнообразие в сравнение с другите породи. Това вероятно е поради изолираното им развитие в Африка и ограниченото количество индивиди, които са формирали основния запас за въвеждането на породата в Европа и Северна Америка през 20-ти век. Въпреки това, басенджитата запазват добър генетичен здравен профил, въпреки че те са предразположени към определени наследствени заболявания, като синдрома на Фанкони и прогресивната ретинална атрофия.

Древните произходи на басенджито са допълнително подкрепени от археологически и исторически доказателства. Изображения на кучета, наподобяващи басенджита, се появяват в древно египетско изкуство, което предполага, че техните предшественици може да са били присъствали по течението на Нил преди хиляди години. Съвременните генетични анализи потвърдиха тези открития, показвайки, че басенджитата споделят генетични маркери с други древни породи, като афганското погонче и салуки, но остават генетично различни поради дългосрочната си изолация и уникални еволюционни натиски.

В обобщение, генетиката на басенджито отразява дълбока еволюционна история, оформена от естествения отбор и човешкото влияние в Централна Африка. Уникалният им генетичен профил не само предоставя прозрение в ранното опитомяване на кучета, но също така подчертава важността на запазването на генетичното наследство на породата за бъдещите поколения.

Ключови генетични маркери при басенджита

Басенджитата, уникална и древна порода кучета, притежават отличителни генетични маркери, които ги отличават от другите породи. Тези маркери са важни за разбирането на техните здравословни, поведенчески и еволюционни характеристики. Един от най-значимите генетични признаци при басенджитата е тяхното ниско генетично разнообразие, резултат от произхода им в Централна Африка и последващите популационни бутелки. Това ограничено генетично разнообразие е довело до предимството на определени наследствени заболявания и черти.

Ключов генетичен маркер за басенджитата е мутацията в гена PRA-PRCD, свързана с прогресивната ретинална атрофия (PRA), дегенеративно очно заболяване, което може да доведе до слепота. Генетичното тестване за този маркер позволява на развъдчиците да идентифицират носители и да намалят инцидентността на PRA в популацията. Друг важен маркер се намира в гена за синдрома на Фанкони. Синдромът на Фанкони е наследствено бъбречно разстройство, което засяга породата непропорционално. Идентифицирането на специфична мутация в гена SLC22A4 е позволило разработването на ДНК тест, който сега се използва широко за скрининг на развъждащи кучета и предотвратяване на разпространението на това сериозно състояние.

Басенджитата също са известни с уникалния си репродуктивен цикъл, който обикновено идва в еструс само веднъж годишно, за разлика от повечето други породи кучета. Това се супреча с генетичната основа, въпреки че конкретните маркери, свързани с него, все още се изследват. Освен това, басенджитата проявяват отличителна липса на типична „кучешка миризма“ и често се описват като хипоалергенни. Въпреки че генетичните основи на тези черти не са напълно разбрани, текущите проучвания се стремят да идентифицират отговорните маркери.

Генетичните изследвания също показват, че басенджитата притежават древни митохондриални ДНК линии, подкрепящи статуса им като една от най-старите опитомени породи кучета. Тези линии са различни от тези, открити в повечето модерни породи, подчертавайки уникалния еволюционен път на басенджито. Организации като Американския клуб на кучетата и Ортопедичната фондация за животни предоставят ресурси и бази данни за проследяване на генетични здравни маркери при басенджита, подпомагайки отговорните практики на развъждане.

• Мутация в гена PRA-PRCD: Свързана с прогресивна ретинална атрофия.
• Мутация в гена SLC22A4: Отговорен за синдрома на Фанкони.
• Ниско генетично разнообразие: Увеличава риска от наследствени заболявания.
• Древна митохондриална ДНК: Потвърдuа генетичния произход на породата.

Разбирането на тези ключови генетични маркери е от съществено значение за поддържане на здравето и жизнеността на порода басенджи, като ръководи както развъдниците, така и изследователите в усилията им да запазят това уникално куче.

Науката зад безгласния признак

Басенджито е известно със своя уникален „безгласен“ признак, характеристика, която го отличава от повечето други породи кучета. Тази отличителна черта не е поради пълна неспособност да се вокализира, а по-скоро се дължи на необичайната ларинксна анатомия и генетичния фон на породата. Басенджитата могат да произвеждат различни звуци, включително йодели, войове и ръмжене, но класическият повторяем лай е почти напълно отсъстващ.

Генетично, безгласният признак при басенджитата се смята, че е полигенен, което означава, че се влияе от множество гени, а не от един единствен мутационен ген. Проучването на вокализацията на кучета е показало, че структурата на ларинкса, особено формата и напрежението на звукопроводите, играе важна роля в производството на звук. При басенджитата, ларинксът е оформен по такъв начин, че ограничава бързото движение, необходимо за типичния лай, в резултат на което се постига характерният йодел, често наричан „бару“. Тази анатомична разлика е наследена и е била запазена чрез избор на развъждане.

Генетичната линия на басенджито също е значителна. Като една от най-старите опитомени породи кучета, басенджитата имат относително недилутирован генетичен запас, с произходи, проследяващи се до Централна Африка. Генетичните проучвания, включително проучвания, проведени от Американския клуб на кучетата и Университета на Калифорния, Дейвис, потвърдиха, че басенджитата са генетично различни от много съвременни породи. Тази древна линия е запазила не само техните физически и поведенчески черти, но и уникалните им вокализационни модели.

Съвременните постижения в кучешката геномика позволиха на изследователите да сравняват генома на басенджито с тези на други породи. Тези проучвания идентифицираха специфични генетични маркери, свързани с поведението във вокализацията и комуникацията. Въпреки че точните гени, отговорни за безгласния признак, все още се изследват, е ясно, че вокализацията на басенджито е продукт както на наследени анатомични характеристики, така и на сложни генетични факти.

Разбирането на науката зад безгласния признак на басенджито предоставя ценна представа за по-широкото поле на кучешката генетика и еволюция. То подчертава как селективното развъждане и древните линии могат да запазят уникалните характеристики и подчертава важността на генетичното разнообразие за поддържане на специфичните черти на породата.

Наследствени здравословни състояния и генетични рискове

Басенджитата, уникална и древна порода кучета, притежават отличителни генетични характеристики, които влияят на здравния им профил. Както много чистокръвни кучета, басенджитата са податливи на определени наследствени здравословни състояния, поради относително ограниченото си генетично разнообразие. Разбирането на тези генетични рискове е от решаващо значение за развъдчици, ветеринарни лекари и собственици, които целят да насърчават дългосрочното здраве и благополучие на породата.

Едно от най-забележителните наследствени състояния при басенджитата е синдромът на Фанкони, разстройство, което засяга способността на бъбреците да реабсорбират основни хранителни вещества. Това състояние се наследява по автозомно рецесивен начин, което означава, че и двамата родители трябва да носят гена, за да пострадат потомците. Напредъкът в генетичното тестване позволи ранно откриване на носители, позволявайки на отговорните практики на развъждане да намалят инцидентността на синдрома на Фанкони в популацията. Американският клуб на кучетата и организации с фокус върху породата препоръчват редовно скрининг за това разстройство.

Друг значителен генетичен риск е прогресивната ретинална атрофия (PRA), група наследствени очни заболявания, които причиняват постепенно загуба на зрението и могат да доведат до слепота. PRA също се наследява по автозомно рецесивен модел. ДНК тестовете са на разположение за идентифициране на носители и увредени кучета, което помага на развъдчиците да взимат информирани решения, за да минимизират разпространението на това състояние в породата. Ортопедичната фондация за животни поддържа бази данни с резултати от тестове за PRA и други наследствени заболявания, подкрепяйки прозрачността и здравните практики на развъждане.

Басенджитата също са предразположени към определени видове хемолитична анемия, особено дефицит на пируватна киназа (PK). Този наследственензимен дефицит води до преждевременно унищожаване на червените кръвни клетки, което води до анемия. Генетичният скрининг за дефицит на PK е широко наличен и се препоръчва за развъждащи кучета, за да се предотврати разпространението на това сериозно състояние.

В допълнение към тези основни проблеми, басенджитата може да са с риск от други наследствени състояния, като хипотиреоидизъм и имунопролиферативно заболяване на тънките черва (IPSID), въпреки че те са по-рядко срещани. Текущите изследвания и сътрудничеството между клубовете на порода, ветеринарни генетици и организации като Американския клуб на кучетата и Ортопедичната фондация за животни продължават да подобряват разбирането на генетиката на басенджито и да насърчават протоколи за здравни тестове.

С използването на съвременно генетично тестване и отговорни практики на развъждане, разпространението на много наследствени здравословни състояния при басенджитата може да бъде намалено. Потенциалните собственици са насърчавани да търсят развъдчици, участващи в програми за здравен скрининг, и да се консултират с ветеринари, запознати с уникалните генетични рискове на породата.

Цвят, козина и физически черти: Генетични влияния

Басенджито е уникална и древна порода кучета, и неговият отличителен външен вид е оформен от комбинация от генетични фактори, които влияят на цвета, типа на козината и други физически черти. Разбирането на тези генетични влияния предоставя прозрение за характерния вид на породата и помага на развъдчиците да поддържат стандартите на породата, като същевременно насърчават здравето и разнообразието.

Басенджитата са известни с късото, финно и плътно навито опаше, което е резултат от специфични генетични варианти. Стандартът на породата признава няколко цвята на козината, включително червен, черен, триколор (черно и топло с бяло) и райе, всички от които трябва да бъдат съпроводени от бели маркировки на краката, гърдите и края на опашката. Гените, отговорни за тези цветове, се намират основно на локусите Agouti (A), Extension (E) и K. Например, райе патернът е причинен от K^br алела на локуса K, докато присъствието на белите маркировки е повлияно от локуса S, който контролира разпределението и количеството на белите петна.

Козината на басенджито винаги е къса и фина, черта, управлявана от гена FGF5, който, когато е немодифициран, води до къса коса. За разлика от някои други породи, басенджитата не носят генетични варианти за дълги или с жица коси. Тази генетична последователност допринася за ниските им нужди от поддържане и репутацията им на „чисти“ породи.

Физическите черти, като плътно навития опашек и изправени уши, също са наследствени и са били селектирани през поколенията. Навитият опашек вероятно се влияе от комбинация от гени, засягащи развитието на хрущялите и свързващата тъкан, въпреки че точните генетични механизми все още се изследват. Компактната, атлетична структура и грациозното движение на породата са резултат както на естествения отбор в родната им Централна Африка, така и на селективно развъждане за ловни способности и ловкост.

Генетичното тестване все повече се използва от развъдчиците, за да потвърди генетиката на цвета на козината и да избягва нежелани черти или здравословни проблеми. Организации като Американския клуб на кучетата (AKC) и Кенел Клуб (Великобритания) предоставят стандартите на породите и подкрепят генетичните изследвания, за да помогнат за поддържане на интегритета на външния вид и здравето на басенджито. Напредъкът в кучешката генетика, ръководен от изследователски институции и клубове на породи, продължава да осветлява сложните наследствени модели, които определят уникалния вид на басенджито.

Поведение на басенджито: Природа срещу възпитание

Басенджито, често наричано „кучето без лай“, е уникална порода с отличителна генетична наследственост, която оформя поведението и темперамента му. Произходите на породата проследяват хиляди години назад до Централна Африка, където е било развивано като ловно спътник. Съвременните генетични изследвания потвърдиха, че басенджито е една от най-старите и генетично различни породи кучета, с ДНК маркери, които го отличават от по-неотдавнашно развиващите се породи. Тази генетична наследственост играе съществена роля в поведенческите черти на басенджито, включително независимостта, интелигентността и характерната вокализация.

Генетичните проучвания разкриха, че басенджитата притежават висока степен на генетично разнообразие в сравнение с много модерни породи, които са преминали през по-интензивно селективно развъждане. Това разнообразие се смята, че допринася за тяхното добро здраве и уникални поведенчески характеристики. Например, склонността на басенджито към независимост и решаване на проблеми се смята за резултат от развитието му като ловно куче, което е трябвало да работи както с, така и без човешки партньори. Тези черти са кодирани в генетичния състав на породата и са последователно наблюдавани в популации на басенджита по света.

Една от най-забележителните генетични особености на басенджито е липсата на типичен лай. Вместо това, басенджитата произвеждат вокализация, наподобяваща йодел, известна като „бару“. Тази черта е свързана с уникалната ларинксна анатомия на породата, която се счита, че има генетична основа. Освен това, басенджитата са известни с грижливите си навици за поддържане, котешка ловкост и силен устрем към плячка – всички поведение с генетичен компонент и по-малко влияе на околната среда в сравнение с много други породи.

Генетичното тестване е също така идентифицирало специфични здравословни проблеми в популацията на басенджито, като синдрома на Фанкони, наследствено бъбречно разстройство. Отговорните развъдчици използват ДНК тестване, за да скринират за това и其他 наследствени условия, помагайки да намалят тяхната разпространение в породата. Организации като Американския клуб на кучетата и Ортопедичната фондация за животни предоставят ресурси и указания за генетично тестване и отговорни практики на развъждане.

В обобщение, генетиката на басенджито е основополагаща за неговотоDistinctive behavior and health profile. Въпреки че околната среда и обучението (възпитание) играят важни роли в оформянето на отделни кучета, древната генетична наследственост на породата (природа) осигурява основата за уникалния му темперамент, способности и предизвикателства.

Генетично разнообразие и структура на популацията

Генетичното разнообразие и структура на популацията на басенджито, уникална и древна порода кучета, са в центъра на няколко научни изследвания поради различителната еволюционна история и географски произход. Счита се, че басенджитата произхождат от Централна Африка, където традиционно се използват като ловни кучета. Относителната им изолация от други популации на кучета в продължение на векове е допринесла за генетичен профил, който е едновременно различителен и информативен за изследванията в кучешката генетика.

Генетичното разнообразие се отнася до общия брой на генетичните характеристики в генетичния състав на един вид. При басенджитата това разнообразие е формирано както от древната им линия, така и от по-нови практики на развъждане. Проучвания, използващи анализа на единични нуклеотидни полиморфизми (SNP), показват, че басенджитата притежават умерено ниво на генетично разнообразие в сравнение с другите чистокръвни кучета. Това разнообразие е по-голямо от в някои силно бутелчени породи, но по-ниско от в популации на смесени породи. Структурата на популацията на породата е характеризирана с относително висока степен на свързаност вътре в породата, отразяваща както историческата им изолация, така и ограниченото количество основатели, използвани в съвременните програми за развъждане.

Един забележителен аспект на генетиката на басенджито е наличието на различителни подпопулации. Генетичните анализи са идентифицирали разлики между африканските селищни басенджита и тези, развъждани в Западните страни. Въвеждането на нови африкански вноски в западни програми за развъждане е насърчавано, за да увеличи генетичното разнообразие и да намали риска от наследствени заболявания. Този подход се подкрепя от организации като Американския клуб на кучетата (AKC), който признава важността на поддържането на генетичното здраве в чистокръвните популации.

Уникалният генетичен състав на басенджито също е бил акцентиран в проучвания, проведени от Фондацията за здравето на кучетата на AKC и изследователски институции, като Националните институти по здраве (NIH). Тези проучвания допринасят за по-доброто разбиране на породно специфичните рискове за здравето и генетичната основа на определени наследствени условия. Например, известна е склонността на породата към синдрома на Фанкони, наследствено бъбречно разстройство, което е картографирано до специфични генетични мутации.

В общи линии, генетичното разнообразие и структурата на популацията на басенджито отразяват баланс между запазването на уникалните характеристики на породата и насърчаването на генетичното здраве. Текущото генетично наблюдение и отговорните практики на развъждане, подкрепени от основни организации за кучета, са от съществено значение за поддържането на дългосрочната жизнеспособност на породата басенджи.

Съвременни практики на развъждане и генетично тестване

Съвременните практики на развъждане за басенджита значително са се развили с напредъка в генетичното тестване, насочени към запазването на уникалните характеристики на породата, докато минимизират наследствените здравословни проблеми. Исторически, басенджитата били развъждани за своите ловни способности и адаптивност в Централна Африка, което довело до относително малък генетичен запас, когато породата е била въведена в Западните страни. Тази ограничена генетична

разнообразие е довела до появата на определени наследствени заболявания, като синдрома на Фанкони (бъбречно разстройство) и прогресивната ретинална атрофия (PRA), които са се превърнали в основна точка за съвременните развъдчици.

Генетичното тестване е станало основен инструмент в отговорното развъждане на басенджи. Чрез ДНК скрининг, развъдчиците могат да идентифицират носители на специфични генетични мутации преди да изберат чифт за размножаване. Например, разработването на директен ДНК тест за синдрома на Фанкони е позволило на развъдчиците да избегнат произвеждането на засегнати кученца, като се уверят, че поне един от родителите е без мутацията. По подобен начин, тестовете за PRA и други условия, като дефицит на пируватна киназа, сега се използват рутинно за информиране на решенията за развъждане. Тези напредъци са улеснени от организации като Американския клуб на кучетата (AKC), който поддържа стандартите на порода и насърчава здравните изследвания, и Ортопедичната фондация за животни (OFA), която предоставя регистър за здравни данни на кучета.

В допълнение към скрининга за заболявания, съвременните развъдчици на басенджи все повече използват генетични тестове за разнообразие. Чрез анализ на генетичния състав на отделните кучета, развъдчиците могат да правят информирани избори, които помагат да поддържат или увеличават генетичното разнообразие в породата. Този подход намалява риска от депресия на инбридинг и помага да се запази robust health and temperament на басенджито. Embark Veterinary и Генетичната лаборатория на ветеринария в UC Davis са сред водещите институции, предлагащи обширни панели за генетично тестване за басенджита, покриващи както маркери за заболявания, така и метрики за разнообразие.

Клубовете на породите, като например Клубът на басенджито в Америка, играят ключова роля в образованието на развъдчици и собственици относно важността на генетичното тестване и отговорното развъждане. Те често си сътрудничат с изследователски институции за подкрепа на текущи проучвания и разработването на нови тестове. В резултат на това, интеграцията на генетичното тестване в съвременните практики на развъждане е довела до измерими подобрения в здравето на басенджито, дълголетието и запазването на специфичните черти на породата, осигурявайки устойчиво бъдеще за тази древна и отличителна порода.

Бъдещи насоки в генетичните изследвания на басенджи

Бъдещето на генетичните изследвания на басенджитата е на път да разширят нашето разбиране на наследствените черти, предразположенията към заболявания и еволюционната история на тази уникална порода. С развитието на геномните технологии, които стават по-достъпни и икономически ефективни, изследователите все повече могат да секвенират и анализират генома на басенджито в по-големи детайли. Това вероятно ще доведе до идентифициране на нови генетични маркери, свързани с породно специфични здравословни условия, като синдрома на Фанкони и прогресивната ретинална атрофия, и двете от които имат значителни въздействия върху здравето и практиките на развъждане на басенджито.

Една обещаваща посока е приложението на цялостно геномно секвениране и проучвания на асоциацията в цялата геномна карта (GWAS), за да се разкрие генетичната основа на както желаните, така и нежеланите черти. Тези подходи могат да помогнат на развъдчиците да взимат по-информирани решения, намалявайки инцидентността на наследствени заболявания, като същевременно запазват характерните черти на породата. Международните сътрудничества, като тези, координирани от Американския клуб на кучетата и Международната киноложка федерация (FCI), се очаква да играят ключова роля в стандартизацията на протоколите за генетично тестване и споделенето на данни извън границите.

Друг важен аспект на бъдещите изследвания е изучаването на генетичното разнообразие в популацията на басенджито. Поддържането на генетично разнообразие е от съществено значение за дългосрочното здраве и жизнеспособността на породата. Инициативи, ръководени от организации като Ортопедичната фондация за животни (OFA) и клубове на породи, все по-често използват инструменти, основани на ДНК, за проследяване на коефициентите на инбридинг и насочване на отговорните програми за развъждане. Тези усилия се допълват от интеграцията на африкански селски кучешки линии в генофонда на басенджито, тактика, която вече е показала обещание за увеличаване на генетичното разнообразие и намаляване на честотата на определени наследствени разстройства.

Нови технологии, като редактиране на гени на база CRISPR и напреднали биоинформатики, може в крайна сметка да предложат нови възможности за коригиране на вредни мутации или предсказване на сложни черти. Въпреки това, тези подходи повдигат важни етични и регулаторни въпроси, които ще изискват участия от ветеринарни генетици, организации на породи и регулаторни органи, като Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA).

В крайна сметка, бъдещето на генетичните изследвания на басенджито ще зависи от продължаващото сътрудничество между учени, развъдчици и организации за здравето на кучетата. Като се възползват от иновационни геномни инструменти и насърчават споделянето на данни, общността на басенджито може да работи за по-здравословна, по-устойчива порода, като същевременно запази уникалните характеристики, които определят басенджито.

Източници и справки

• Американския клуб на кучетата
• Ортопедичната фондация за животни
• Националните институти по здраве
• Университета на Калифорния, Дейвис
• Кенел Клуб
• Фондацията за здравето на кучетата на AKC
• Генетичната лаборатория на ветеринария в UC Davis
• Международната киноложка федерация
• Американската ветеринарномедицинска асоциация